кух, -а, -о, прил. (гр.). 1. Който е с празна вътрешност. От къщите, като кухите очи на скелет, гледаха разбитите прозорци и врати. Йовков. 2. Прен. Лишен от съдържание, празен. Практиката без теорията е сляпа, а теорията без практиката ‒ куха и безсъдържателна. Кухи фрази. □ Куха глава (разг., пренебр.) ‒ глупав човек.
|