кухинà ж. 1. Незапълнена, празна вътрешност на нещо. В тъмната кухина на дървото (катерицата) беше си направила гнездо от мъх и мека сърцевина. Ем. Станев. 2. В човешки или животински организъм ‒ празно, кухо място, в което са поместени някои органи. От дъното на очните кухини грееха сини студени очи. Д. Добревски. Носна кухина. Гръдна кухина.
|