|
куц, -а, -о, прил. Който куца; хром. Той беше куц, единият му крак, сакат и сгънат в коляното, беше сложен върху тежка патерица. Йовков. Ех, тежко е да има в една челяд такова недъгаво, такова куцо дете. Влайков. □ И куцо и сляпо (сакато) (разг.) ‒ всички без оглед на някаква разлика или подбор. Бяха се събрали и куцо и сляпо.
|