|
кỳцам, -аш, несв., непрех. 1. Вървя, движа се тежко, като се накланям на една страна, поради недостатък на единия крак; ходя като куц. Филчо, качи ме чичовото, че съм си убол петата и куцам. Чудомир. Едни куцаха, други се поддържаха от другарите си. Йовков. Таз вълчица куцаше тогаз. Болният ѝ крак не можеше да стъпи, а само придрасква снега. Йовков. Конят куца с предния десен крак. 2. Прен. Имам недостатъци, не напредвам, не вървя както трябва. Вижда се, че не върви работата, нещо куца. Л. Стоянов.
|