|
кỳче, мн. -та, ср. 1. Домашно месоядно животно, което лае, пази къща, стадо и др.; псе. Canis familiaris. Чуваше се страшна глъчка, кучетата на цяло село лаеха. Йовков. Защо се ядете като кучета? Вазов. Зло куче стадо пази. Погов. Гладно куче и гол кокал гризе. Погов. Бясно куче и стопанина си не познава. Погов. Верен като куче. Овчарско куче. Ловно куче. 2. Руг. Зъл, проклет човек; негодник. Грозен арнаутин беше това куче, проплакало беше мало и голямо от него. Йовков. Но ако ме излъже и утре, ще му разпукна главата на това куче. Вазов. □ Върви му като на бясно куче тояги (погов.) ‒ за нещастен човек, комуто не върви. Вярно куче на някого ‒ послушно оръдие някому. И куче не го яде ‒ за нещо съвсем негодно или развалено. Евтино месо и кучетата не го ядат. Погов. Което куче ме е залаяло, все е побесняло (погов.) ‒ който се заяжда с мене, зле си пати. Куче влачи ‒ диря няма ‒ отсъствие на всякаква отговорност. Кучетата си лаят, керванът си върви (погов.) ‒ дребнавите нападки не могат да спрат развитието на нещата. Мене кучета ме яли (разг.) ‒ при пренебрегване, изоставяне на някого. Той отвръщаше спокойно: ‒ Ти мене ме остави, аз съм от прост род, мене кучета ме яли. Л. Стоянов. На умряло (мъртво) куче нож вади (погов.) ‒ проявява храброст, когато няма никаква опасност. Намерил село без кучета, та тръгнал без тояга (погов.) ‒ за безочлив човек, който си е превишил правата. Свършил я като кучето на нивата (погов.) ‒ нищо не направил. Сляпо куче ‒ подземен гризач със съвсем малки очи, който яде зеленчукови корени Spalax typhlus. Храни куче, да те лае (послов.) ‒ за проявена неблагодарност към помощ, услуга и др.
|