|
кỳчешки, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до куче. Изведнъж откъм върха се зачу кучешки лай и те се вслушаха. Йовков. Кучешка колиба. 2. Прен. Труден, тежък, непосилен. Доде ми да заплача. Такова кучешко тегло не се търпи. Вазов. Напрежението и страхът му (на агента) ставаха все по-големи. „Кучешки занаят е нашият!“ пак помисли той. Дим. Димов. Кучешки живот. □ Кучешка тения ‒ вид паразит по дробовете, далака и др. Taenia echinococca. Кучешки зъби (у човека) ‒ остри и дълги зъби, четири на брой, между резците и кътниците. Кучешко грозде ‒ отровен бурен с черни, сочни зърна. Solanum nigrum.
|