рѝба ж. Гръбначно животно, което живее само във вода, движи се с перки, диша с хриле. Ловяха мряна и пъстърва риба в реката. Вазов. Морска риба. Речна риба. Прясна риба. Солена риба. Сушена риба. □ В мътна вода риба ловя (разг.) — използвам чуждо затруднение за лична изгода. Ни риба, ни рак (неодобр.) — за нещо, което няма характерен облик. Рибата се вмирисва от главата (погов.) — лошият пример, покварата идва от големите, от по-горните. (Чувствам се) като риба във вода (разг.) — (чувствам се) много добре, щастливо.
|