Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
риба
рибар
рибарка
рибарник
рибарница
рибарски
рибарство
рибен
рибешки
риби
рибица
рибка
рибник
рибовиден
рибовъден
рибовъдство
риболов
риболовен
риболовец
риболовски
риболовство
риванол
риган
риголвам
риголване
рид
ридаене
ридание
ридая
риене
риж
риза
ризница
ризото
рикам
рикане
рикание
рикошет
рикоширам
рикша
рилски
рима
римлянин
римлянка
римски
римувам
римуване
рина
ринг
рингов
ринене
риновируси
рипам
рипане
рипвам
рипване
рипна
рипс
рипсен
рис
риск
рисков
рискован
рискувам
рисов
рисувален
рисувам
рисувам се
рисуван
рисуване
рисувателен
рисувачка
рисунка
рисунък
ритам
ритане
ританица
ритвам
ритване
ритла
ритлив
ритмика
ритмичен
ритмически
ритмично
ритмичност
ритмувам
ритмуване
ритна
ритник
ритор
риторика
риторичен
риторически
риторично
риторичност
ритуал
ритуален
ритуалност
ритъм
риф
рицар
рицарски
рицарство
рицин
рицинка
рицинов
рия
рия се

риск, рѝскът, рѝска, мн. рѝскове, рѝска (сл. ч.), м. (фр.). Съзнателно излагане на възможна опасност при преследване на някаква цел. Многажди Каранов бе помислил за избягване, дори и с риск за живота си. Вазов. Той не търпеше безчестията на другите и с риск на жертви се хвърляше да ги изобличава и бичува. Величков. От цялата му фигура идеше тая самоувереност и спокойна смелост, която добиват хората, които дълго са живели сред рискове и опасности. Йовков. Групата носеше големи рискове при неблагоприятно развитие на акцията. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.