|
рѝтъм, мн. няма, м. (гр.). 1. Равномерно, хармонично редуване на ударени и неударени срички или на групи от срички в поезия, на силни и слаби тактове в музика, танц и др. Танцуващите се люлееха в бавния ритъм на танго. Дим. Димов. 2. Отмереност в движението или в изпълнението на нещо. Тъмните фигури се издигаха и снишаваха в ритъма на крачките. Йовков. Ала още в зори денят подема пак своя ритъм на спокоен и упорит труд. К. Константинов.
|