|
ритмѝчен, -чна. -чно, мн. -чни, прил. В който има ритъм. Ето малката цветарка бърза от локал в локал, / де оркестрите разливат плавни звукове ритмични. Смирненски. Ръце с ритмичен плясък удрят, / подсвирват, пеят и увличат. Н. Ракитин. Тръгна да си върви и Дона, сред цяла дружина жени в шарени носии,... сред тихия ритмичен звън на сребърните и медни пари по нанизите. Дим. Талев. □ Ритмична стъпка — съчетание от една ударена и една или две неударени срички в стих.
|