ридàние, мн. -я, ср. Книж. Силен плач с хлипане, предизвикан от голяма мъка, душевни страдания. Гласът му се сподави в ридания. Елин Пелин. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчаяни въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов.
|