|
рѝза ж. 1. Платнена долна дреха, обикн. бяла, която се носи направо на тялото. Над пояса си той беше само по една риза, разгърден. Йовков. Жената извади от пазухата на ризата си малка игличка със синьо топченце на края и я забоде на новото копринено перде. Елин Пелин. Цвета дари свекъра си с кенарлия риза с шевица около яката и ръкавите. Дим. Ангелов. 2. Мъжка памучна или копринена дреха с ръкави, която се носи върху фланелка или под сако. Копринена риза. Поплинена риза. 3. Диал. Обвивката на плода в утробата на майката. Което дете се роди с риза, било късметлия.
|