рѝзница ж. Истор. Вид металическа дреха, употребявана в средновековието от бойци и рицари за предпазване от нараняване; броня. В яките ризници от плетени железни жици и в кованите шлемове с подбрадници и наушници стрелите се чупеха като стъклени. Ст. Загорчинов.
|