рѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. рѝнат, несв. Разчиствам с лопата. Наложи продупчената си фуражка ... и излезе навън да рине снега. Ем. Станев. Той стоеше до обора, опрян на лопатата, с която беше ринал, и през плета гледаше към пътя. Йовков. Чичо Върбан гледаше телицата като дете. Той ѝ ринеше, постилаше ѝ суха слама. И. Волен. || Чистя нещо, като събирам сметта му с лопата. Понякога го пращаха тук-там на работа за чаша ракия, или пък го караха да рине оборите. Елин Пелин. рина се страд. □ С лопата да ги ринеш — има ги много, в изобилие. Отде ще вземе пари? Андрея с лопата ли ги рине парите? Йовков.
|