рѝпам, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Скачам. Христо, с дръпната назад глава, рипаше с пъргави стъпки, приклякаше в страни и не се умаряше. К. Петканов. Към селото потеглил свирачът, а след него рипали козите. П. Димитров-Рудар.