|
рѝпвам, -аш, несв.; рѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рипам веднъж или няколко пъти по веднъж; скоквам. В това време кучетата от кошарата излаяха на човек и Иванчо рипна на крака, като попарен. З. Стоянов. Рипна ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде. Ботев. Рипна Марко на нозе юнашки, / па на гора по-тихом говори. Нар. пес.
|