|
рис, рѝсът, рѝса, мн. рѝсове, рѝса (сл. ч.), м. Горски пъстър хищник от рода на котките с кичур дълги косми на върха на ушите. Няколко сърни, глигани, мечки, много рисове и други космат дивеч, свидетелствуваше за успеха на лова. Вазов. Беше подвижен, пъргав, сръчен, а когато се разгневяваше, макар и рядко, очите му се наливаха с кръв и ноздрите му потреперваха като на рис, надушил месо. А. Гуляшки.
|