|
рѝтам, -аш, несв., прех. 1. Удрям с долната част на крака. Както всички умни хора / аз не ритам тръна бос. Вазов. Пито помръдваше, нито потрепваше пред тия хора,... които го ритаха и заплюваха. Йовков. Агарянците взеха да го дърпат и ритат, за да стане. Ст. Загорчинов. 2. Махам с крака във въздуха. Малкият се хвърли върху рогозката, ревна а започна да рита с босите си крачета. Г. Караславов. Олеле, мамооо — писва малкият и рита безпомощно с крака. Чудомир. И той риташе с крака и се тръшкаше по пода. Елин Пелин. || Разг. Играя на футбол. 3. За кон, магаре и др. — имам обичай да удрям със задните си крака. Ех, че кон /... — Рита ли, Делчо? Йовков. 4. За огнестрелно оръжие — правя силно движение назад, връщам се малко и силно назад при изстрел. А бе че много ти ритало шишенето — с възглавница ме разтърси. Цани Гинчев. Пищов кремъклия, що гърми като топ и рита като магаре. Елин Пелин. 5. Прен. Диал. Не зачитам, пренебрегвам, не искам да знам за нещо. Против доброто никой не рита. Погов. ритам се страд. и взаим. Атовете се ритат, магаретата теглят. Погов.
|