|
рѝтла, обикн. мн. рѝтли, ж. Странична преграда на волска или конска кола. Марине, да приготвиш две каруци. Тури ритли на едната. Ще си пренеса едно-друго в града. Йовков. Можеха да се видят тежките им каруци с високи ритли и кожени чергила, наредени околовръст. Ст. Загорчинов. След няколко минути от урвата над воденицата се спущаше една лясковска кола с дъсчени ритли. Цани Гинчев.
|