рѝтмика ж. (гр.). 1. Ритмичен строеж на стих, на музика и др. Яворовата поезия се отличава с богата ритмика. 2. Ритмичност на движение. На други въпроси не отговаряше. Боеше се сякаш да не наруши ритмиката на хода си, върху която беше съсредоточено вниманието му. Ст. Чилингиров.
|