|
ритнѝк, мн. -ци, м. Удар с долната част на крак. Не знам как се удържах да им не дам един ритник. Вазов. Събуди го с ритници и го накара да си легне не вътре в стаята, а при вратата. Йовков. Врявата бързо се усили, събра се пред вратата, па веднага след това по нея заечаха удари на груби пестници, на тояги и ратници. Ст. Загорчинов,
|