рѝцар, -ят, -я, мн. -и, м. (нем.). 1. Истор. В западноевропейското средновековие — въоръжен конник от дребното феодално съсловие. Вчера са се записали на Асенова служба нови рицари и франки. Вазов. Прочете два пъти ... дълга сантиментална история за смелите подвизи и благочестивата любов на някакъв французки рицар. Дим. Талев. 2. Прен. Смел, доблестен защитник на благородна идея. Той (Ботев) става такъв, какъвто го е направила природата: добряк, рицар и поет. Вазов.
|