|
рѝя, рѝеш, мин. св. рих, прич. мин. страд. рит, несв., прех. 1. Правя вдлъбнатина в земя, пясък и др., обикн. с крак или с муцуна; ровя. Конят е нетърпелив, върти се, цвили и рие с крак земята. Йовков. Кокошките рият из градината. 2. Рядко. Заравям. Като скъпец златото си, аз рия, / ревнив, скръбта си в бездна непристъпна. Вазов. рия се страд.
|