|
уважèние, мн. -я, ср. Чувство, породено от положителна нравствена оценка на някого или на нещо; почит. Неговото поведение било така също достойно за уважение. Каравелов. Тази негова упоритост и издръжливост в походите му спечели уважението на целия отред. М. Марчевски. Храня уважение към някого. Дълбоко уважение. || Проява, израз на това чувство. Старият чорбаджия беше обкръжен с общо уважение и почит. Йовков. Отнасям се с уважение.
|