у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| уважа
уважавам
уважаване
уважаем
уважение
уважителен
увардвам
увардвам се
увардване
увардя
увардя се
уваря
уварявам
уваряване
уведа
уведомление
уведомя
уведомявам
уведомяване
увеждам
увеждане
увековеча
увековечавам
увековечаване
увелича
увелича се
увеличавам
увеличавам се
увеличаване
увеличение
увеличителен
увенчавам
увенчаване
увенчая
уверен
уверение
уверено
увереност
увертюра
уверя
уверя се
уверявам
уверявам се
уверяване
увес
увесвам
увесване
увеселение
увеселявам
увеселявам се
увеселяване
увеся
увехна
увещавам
увещаване
увещание
увещателен
увещателно
увещая
уви
увивам
увивам се
увиване
увивен
увина
увирам
увиране
увисвам
увисване
увисна
увия
увия се
увлека
увлека се
увлекателен
увлекателно
увлекателност
увлечен
увлечение
увлечено
увличам
увличам се
увличане
увод
уводен
уволнение
уволнителен
уволня
уволня се
уволнявам
уволнявам се
уволняване
увоня
увоня се
увонявам
увонявам се
увоняване
увра
уврат
увредя
увреждам
увреждане
увря
увълча
увълча се
увълчвам
увълчвам се
увълчване
увъртам
увъртам се
увъртане
увъртя
увъртя се
увяхвам
увяхване
|
увѝсвам, -аш, несв.; увѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Като се хващам за нещо, оставам да вися; провесвам се. Като котка вълчицата скочи отгоре му, увисна на гърдите му. Йовков. С голяма мъка Пейчо се хвана за гривата му и увисна на едната страна на седлото. К. Петканов. Насреща им се хвърли Оля и увисна на шията на Митя. Стаматов. Тя съгледа желязното клепало, увиснало на чардака. Йовков. || Обр. Слънцето бе увиснало вече над хоризонта. К. Константинов. 2. Закрепен за нещо, намирам се във висящо положение. Увисна черен креп на всяка къща / и траурно сирените тръбят. Багряна. Бели платна, писана черги увиснаха по оградите. К. Петканов. 3. Отпускам се надолу; свеждам се, клюмвам. Хвана главата на другарката си и се помъчи да я повдигне, но тя увисваше като на мъртвец. Елин Пелин. Той е отпуснал глава върху гърдите на Стоил, едната ръка е увиснала безпомощно. Йовков. Годината беше плодородна. Дърветата увиснаха от плод. Ем. Коралов. 4. Разг. Надвесвам се над нещо или през нещо. Всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увисват на борда, гледат. Ал. Константинов. По плетищата увиснаха жени и зачакаха. К. Петканов. 5. Прен. Диал. Натрапвам се някому да се грижи за мене, разчитам на някого. Сега ми пишат: мамо, чужденците ги гонят, ще си дойдем. Ще увиснат на главата ми без работа. Йовков. Като скиташе такъв несретник, прибра ли те някой? Пак на моя врат увисваше. П. Ю. Тодоров. Стрина Тодорка едва смогваше да намери пари, за да свари някаква чорбица. Трябваше ли и той да увисне на тия вече застарели и сгърчени ръце. А. Гуляшки. □ Носът ми увисва (разг.) — а) Преставам да се гордея. б) Помрачава ми се настроението; посървам. Увисвам във въздуха (книж.) — а) За работа, въпрос — оставам неподкрепен с дела, неосъществен. Непрекъснато декларира, че признава реалистичната интимна поезия. На практика обаче тия негови декларации увисват във въздуха. б) Оказвам се в безизходно положение, в безпътица. Той изведнъж се почувствува нещастен, някак си увиснал във въздуха човек. А. Гуляшки. Увисвам на бесилката (въжето) (разг.) — бивам обесен. Свободата, за която ти увисна на въжето, е нещо свято. К. Петканов. Един ден ако чуеш за мене, че съм увиснал на бесилката, да не се чудиш. Л. Стоянов.
|