|
увенчàвам, -аш, несв.; увенчàя, -àеш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Украсявам с венец, листа и др. Влизат от дясно куп самовили в бели ризи, увенчани с цветя. Вазов. Сама венеца лавров от Киприда / сне — и челото с него увенча / на чудната хетера. П. П. Славейков. Фарисеи увенчаха ме с тръне. Смирненски. || Остар. Слагам на някого венец или корона, обикн. в знак на високо признание или в знак на почетна награда за заслуги. Планински цветя небесни, / кой юнак ще тука увенчайте? Вазов. 2. Прен. Изтъквам някого за заслуги или труд; прославям, възнаграждавам. Доброто увенчавам, / свободата възпявам / и в стихове, и в проза. Вазов. За правда ний се бием и победа / ще увенчае нази в днешний бой. П. П. Славейков. 3. Само 3 л. Прен. Стоя, заставам на върха на нещо. Отсам стърчеха грамадните жълтеникави скали, що увенчават чукара. Вазов. Забелязваме отсреща смътните очертания на Охрид и грандиозни планинска стена, увенчана със снегове. Н. Фурнаджиев. || Прен. Завършвам. Увенчавам с победа. Увенчавам с успех. увенчавам се, увенчая се страд. и непрех. Малко по-долу зад него се издигат канаристи стени, които се увенчават от една жълта заострена скала. Вазов.
|