увàрдвам, -аш, несв.; увàрдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Опазвам. Тогава той си отишъл у дома си и рекъл: „Мале, не можах да увардя ябълката: халата дойде и я взе.“ Нар. прик. 2. Рядко. Извардвам, причаквам, издебвам. Най-после увардих го, когато той се прибираше в къщи. увардвам се, увардя се страд.
|