|
увèрен, -а, -о, прил. 1. Който твърдо вярва в нещо; убеден. Той беше уверен в пълната преданост на Марийка. Вазов. Тя вървеше с дръзко вдигната глава, уверена в силата и хубостта си. М. Грубешлиева. Напълно съм уверен в това. 2. Който изразява твърда вяра, убеденост. Тоя уверен, насмешлив, лукав поглед замая Бръчков. Вазов. Гласът му беше твърд, уверен. Йовков. 3. Който не се смущава, не се колебае; твърд, сигурен. И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него, и по-силна усещаше ръката си. Йовков. Тръгна с уверена крачка встрани, после бърже се върна, насочи се към новия си противник. К. Петканов. Уверени движения. Уверена походка.
|