уверèние, мн. -я, ср. 1. Уверяване. Когато той напусна болния, тя беше там и чу тържественото му уверение, че брат ѝ е спасен. Вазов. 2. Канц. Удостоверение. Той се явява в щаба на бригадата и дава рентгенова снимка и уверение, от лекар специалист, че е здрав. Г. Караславов.
|