увертю̀ра ж. (фр.). 1. Муз. Оркестрова пиеса, встъпление към опера, оперета или балет, което се изпълнява преди вдигането на завесата и предава в обобщен вид идейния замисъл, главните мотиви или общия характер. Музиката гръмна увертюрата от „Вилхелм Тел“. Ал. Константинов. 2. Муз. Самостоятелно симфонично произведение в сонатна или в свободна форма. Тържествената увертюра „1912 год.“ от Чайковски. 3. Прен. Книж. Увод, начало на някакви събития. Събитията в Сараево бяха увертюра на Първата световна война.
|