уверя̀вам, -аш, несв.; уверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Увещавам някого да повярва в нещо; убеждавам. Главното е, че той сам си вярваше — единственият способ да увериш другите. Вазов. Увери го, че нищо лошо няма да се случи. Йовков. Божан уверяваше всички, че това е лъжа. Елин Пелин. уверявам се, уверя се страд.
|