уверя̀вам се, -аш се, несв.; уверя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Убеждавам се в нещо; виждам, разбирам. Не мога да взема човек, когото не обичам, или доде се не уверя, че ще мога да го обикна. Вазов. Той пак издигна очи, разгледа навсякъде небето и се увери, че наистина всичко сочи на суша. Йовков.
|