увèсвам, -аш, несв.; увèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Провесвам, отпускам. Соколът, като зяпна за последен път, сви си челюстите, увеси глава. Цани Гинчев. Тя се изправи, увеси си ръцете на рамената му и опря на гърдите му глава. Вазов. Али нарами куфарчето на Белев, дядо Бончо увеси в ръка кокошката на Иванчев и зацапаха по калната улица. Ст. Ц. Даскалов. увесвам се, увеся се страд.
|