увеселèние, мн. -я, ср. Масова забава, обикн. на открито, с музика, хора, танци и др. През деня в двора на гимназията свирила военна музика, имало хора и много гости. Вечерта имало увеселение в градската градина. Г. Райчев. Градинско увеселение. Народно увеселение.
|