увѝ междум. (рус.). Книж. За израз на съжаление, мъка, горчивина; за жалост. Но корабът, уви, не спира: / все по-далеч и по-далеч / лети, отнася ни. Яворов. Как спокойно е тука без тебе, / как спокойно и — пусто, уви! Багряна. При тебе спря тогава любовта; / то беше миг на шеметна измама / и ти, душа, разтвори жадни устни / и пи възторг — едничък миг, уви. Ас. Разцветников.
|