увѝвам, -аш, несв.; увѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. увѝт, св., прех. 1. Навивам около нещо; омотавам. Огнянов увиваше спокойно въжето около стълба. Вазов. Дай да те превържа! Той усета някаква топла, грижлива длан да увива около главата му нещо приятно и меко. Ив. Мартинов. 2. Диал. С виене наоколо направям нещо; свивам. Павлин увил една китка цвете и отишъл в къщата на своята годеница. Каравелов. Той взе да увива цигара. Вазов. Увивам венец. 3. Суча, усуквам, вия. В песента заслушани, в захлас / един е на ръка подпрял чело грижливо, / друг, подловил мустак, с два пръста го увива. П. П. Славейков. Увивам връв. 4. Покривам нещо изцяло от всички страни с друго; обвивам, завивам, загъвам. Ще се постопля — рече той, като увиваше измръзналото си тяло със сухата шаечена дреха. Вазов. Дядо Захари уви Монката хубаво в абата си. Елин Пелин. Продавачката уви книгите в розова хартия. увивам се, увия се страд. Пратките се увиват в здрава хартия.
|