|
увирам1, -аш, несв.; уврà, -еш, мин. св. увря̀х, прич. мин. св. деят. увря̀л, -а, -о, мн уврèли, прич. мин. страд. увря̀н, -а, -о, мн. уврèни, св., прех. Диал. Въвирам, завирам, пъхам. Запалиха стиски сухо сено и ги увряха под ниските стрехи на първите здания. Вазов. Христо със светнали очи измъкна револвера и увря го под самия нос на Боян. Ц. Церковски. увирам се, увра се страд.
увирам2, -аш, несв.; увря̀, -ѝш, мин. св. увря̀х, прич. мин. св. деят. увря̀л, -а, -о, мн уврèли, св., непрех. 1. За храна — с варене ставам годен за ядене; сварявам се. Я не се карайте, ами се наредете да обядваме, че фасулът увря. Вазов. Аз пък ще уловя едно пиле и ще го сваря. Додето се върнеш — ще уври. А. Каралийчев. 2. Прен. Разг. Много ми е горещо, измъчвам се от горещина. Уврях до тая печка. □ Главата му не увира (разг., неодобр.) — не възприема, не може да разбира. Излиза, че главите на нашите хора не са още уврели за задружна работа. А. Гуляшки.
|