|
увлèчен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от увлека. 2. Като прил. а) Всецяло погълнат от нещо. Изглеждаше пак така увлечен и вглъбен в мислите си. Йовков. Николина стоеше между дърветата, увлечена в игра с малкия. Г. Райчев. б) Силно завладян от любовно чувство; влюбен. Че и аз като тебе обичам — / безнадеждно и смъртно увлечена, / и се често напразно заричам / да не ида на среща уречена. Багряна.
|