|
увлечèние, мн. -я, ср. 1. Възторжено чувство, което силно завладява; въодушевление. Калинов говореше с увлечение и почти, с жар. Влайков. Никола изпада в някакво вдъхновено и юнашко увлечение, размахва фуражката си и всеки път високо се провиква. Йовков. Той има приятен тенор, пее с увлечение, от сърце. Г. Караславов. 2. Интерес към нещо, който силно увлича, привлича. Работеше със страст, с увлечение. Йовков. С тоя спор започна увлечението на Ванков в народното дело. Дим. Талев. С увлечение се четеше „Под игото“. Н. Фурнаджиев. Увлечение в спорта. 3. Неволно отдаване на някое чувство, страст, слабост. Думите, с които Кандов придружи плесницата си, поразиха присъствуващите. Но увлечението на горещия студент нема лоши последствия за него. Вазов. Ето и сега се увлякох в излишни приказки, аз, който се пазя от каквото и да било увлечение. Ст. Костов. 4. Не много силно, временно любовно чувство. Изглежда между тях няма нищо сериозно. Случайно, временно увлечение. Стаматов. Наместо да се спира Нона в увлечението ѝ, по-добре е да се остави, за даде върне сама след първото разочарование. Йовков. Сърдечно увлечение. Младежко увлечение. || Разг. Обектът на такава любов. Тя беше неговото първо увлечение.
|