|
увлѝчам, -аш, несв.; увлекà, увлечèш, мин. св. увля̀кох, увлèче, прич. мин. св. деят. увля̀къл, -кла, -кло, мн. увлèкли, св., прех. 1. С влачене отнасям, отвеждам някого или нещо със себе си; повличам. Американецът се подхлъзва и в падането си увлича и българката в пропастта. Ал. Константинов. Краката му се подкосяват, той увисва надолу и увлича и мене. Л. Стоянов. Тълпата го увлече. 2. Прен. Привличам към участие, подражание. Подлостта на едни увлече в подлост други. Вазов. Какво ще бъде, ако отиде при тях да им държи реч, да ги убеди, да ги увлече, да ги поведе право към урните! Йовков. Напразни бяха усилията му да я увлече дори в обикновен разговор. Г. Райчев. А заедно със себе си ти увлече и други хора. Ти ги подлуди със своята жажда за печелене на пари. Дим. Димов. 3. Прен. Завладявам вниманието, въображението, чувствата на някого. Рафаело увлича, пленява, очарова като никой друг художник. Величков. Тези любовни песни са се пели из цяла България, увличали са, радвали са. П. П. Славейков. Неотразимо и силно тая музика завладяваше, трогваше и увличаше. Йовков. Аз ревнувам Фернандес, / мразя даже тази дума / „свобода“, която днес / те увлече тъй безумно. Вапцаров. Работата го увлича. 4. Прен. Очаровам някого, накарвам да се влюби. Някакъв си ратай бе увлякъл дъщеря му в луда любов. Ц. Церковски. Йоргов се смяташе за покорител на женските сърца. И се гордееше, дето нито една жена досега не беше го увличала сериозно. Г. Караславов. увличам се, увлека се страд.
|