|
увличам се, -аш се, несв.; увлекà се, увлечèш се, мин. св. увля̀кох се, увлèче се, прич. мин. св. деят. увля̀къл се, -кла се, -кло се, мн. увлèкли се, св., непрех. 1. Изцяло се отдавам на нещо; пристрастявам се, въодушевявам се. Те още преди месец бяха се преместили в Клисура по работа и увлекли в революцията. Вазов. Увлякоха се в борбата. Свалиха връхните са дрехи, преплетоха ръце. Ту единият, ту другият падаше. К. Петканов. След няколко години страстно се увлякох в блатен лов. Ем. Станев. 2. Изцяло съм зает, погълнат от нещо, без да мисля за нищо друго. И така ще се увлече в тия приказки, че и шева ще си изостави. Влайков. Старецът ме научи как да хвърлям въдицата и къде да гледам И аз така се увлякох, че не виждах вече нищо край себе си, освен тапата и реката. Ем. Станев. Иглика, която забрави сръднята си скоро, като всяко дете, се увлече в играта. Елин Пелин. || Загубвам чувство за мярка, загубвам правилна представа за действителността; забравям се, унасям се. Ти се увличаш, старче виждаш превъзходство там, дето няма друго освен изпълнение на длъжността. В. Друмев. Развързахме езиците, увлякохме се и аз забравих, че съм тръгнал на годеж. Елин Пелин. За каквото и да заговореше, лесно се увличаше, трогваше се и заплакваше. Йовков. 3. Прен. Влюбвам се в някого. Увлече се в нея млад, красив, елегантен магистрат. Стаматов.
|