уволня̀вам, -аш, несв.; уволня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Освобождавам някого от длъжност, служба, работа. Щом я уволнили и останала без средства, той я напуснал. Йовков. Чиновник бях, но ме уволниха. Чудомир. Уволниха ме при стачка. Ас. Босев. || Разг. Ставам причина за уволнението на някого. По цял ден тичам, знаеш, уволнявам, назначавам, премествам. Нали сме сега на власт, защо да не услужа на хората. Чудомир. Забелязваше безпогрешно най-малките опущения, вписваше ги в тефтерчето си, докладваше на директора и накрай — уволняваше всички, които работеха бавно или разсеяно. Дим. Димов. 2. Воен. Освобождавам войник, трудовак и под., след като е изслужил определеното време. Служих три години в пионерните войски и тъкмо ме уволниха, хайде пак — с общата мобилизация. И досега съм на фронта. Г. Караславов. Ако дойде мирът и ги уволнят, заедно с него ще напуснат военния флот още стотина огняри. Д. Добревски. уволнявам се, уволня се страд. На другия ден дохожда разсилният и ми носи плик: уволнявате се в интереса на службата! Йовков.
|