|
увъ̀ртам, -аш, несв.; увъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. увъртя̀л, -а, -о, мн. увъртèли, прич. мин. страд. увъртя̀н, -а, -о, мн. увъртèни, св., прех. Разг. 1. Оплитам, омотавам, впримчвам. За Цеца ще се женя. Увъртя ме дяволското момиче. Виж ме докъде стигнах: тя по обиколки, аз по нея. О. Василев. 2. Казвам със заобикалки, не направо; залъгвам, усуквам. Тя не беше го виждала да се колебае, да увърта, да се опитва да я залъгва и мами. Дим. Талев. Лазаре, да караме направо, няма защо да го увъртаме. Ние знаем никой не ни е казал това, но пак го знаем, че ти в селото си главатар на комунистите. Дим. Ангелов. увъртам се, увъртя се страд.
|