|
увъ̀ртане, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от увъртам и от увъртам се. Без речи и увъртания, с две-три прости, но силни и вълнуващи думи старият зидар обяви щурм за предсрочно завършване на работата. Ив. Мартинов. Тя винаги отбягваше елегантния Ванко, не можеше да го търпи, въпреки безочливите му увъртания около нея. Кр. Велков. Казвай направо, без увъртане!
|