увя̀хвам, -аш, несв.; увèхна -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За растение — изгубвам свежия си вид, своята преснота, влага; повяхвам, клюмвам. От най-лекото докосване на човешката ръка неговите дребни листца се свиват и веднага увяхват. Св. Минков. Виж, май си веч отива навсегда, / а розата увяхва безутешно. Дебелянов. Теменугите много бърже увяхват.
|