|
унàсям се, -яш се, несв.; унесà се, -èш се, мин. св. унèсох се, прич. мин. св. деят. унèсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. 1. Увличам се по нещо до забрава; захласвам се. Все повече свирачът се унася, / гореща вечер песента отглася. К. Христов. Учителката се унася в своите нерадостни мисли. Елин Пелин. 2. Изпадам в полусънно състояние. Главата му тежеше, клепачите му лепнеха за сън и Стоян се унасяше, едва що не заспиваше, влачейки нозе по пътя. Дим. Талев. Бойците бавно се унасяха в неспокоен сън, мъчително свити на дъното на влажните окопи. П. Вежинов.
|