Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
унаследя
унаследявам
унаследяване
унасям
унасям се
унасяне
унгарец
унгарка
унгарски
унес
унеса
унеса се
унесен
унесено
унесеност
униат
униатка
униатски
униатство
унивам
униване
универсален
универсалност
университет
университетски
унижа
унижа се
унижавам
унижавам се
унижаване
унижен
унижение
унизителен
унизително
унизителност
унизя
унизявам
унизяване
уникален
уникум
унил
унило
унилост
униние
унисам
унисане
унисон
унификация
унифицирам
унифициране
униформа
униформен
унищожа
унищожавам
унищожаване
унищожение
унищожител
унищожителен
унищожително
уния
унук
унука
унуче
унучка
унция

унищожèние, мн. -я, ср. Премахване съществуването или прекратяване дейността на нещо; изтребване, погубване. Кога да се разделят, те бяха решили с Огнянова таз нощ да се приведе в изпълнение решението за Стефчовото унищожение. Вазов. Българското правителство, под натиска на дипломацията, беше решило вече унищожението на македоно-одринските дружества. Яворов. Силните духом борци имат в ръка едно мощно оръжие за унищожение низките твари — презрението. П. П. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.