|
унàсям, -яш, несв.; унесà, -èш, мин. св. унèсох, прич. мин. св. деят. унèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Увличам до забрава. Екнаха и кръшни песни, / гайдата приглася; / Лачко свири, та се къса, / свири и унася. Ц. Церковски. Той се помъчи да мисли за неща, които унасяха — представяше си повърхността на луната, бездънните кратери и шеметните и голи висоти. А. Гуляшки. 2. Приспивам. Някаква сладка лека дрямка го взема. Той се помъчи да стане, но тя го притискаше и унасяше. Елин Пелин. 3. Рядко. Поет. Отнасям, отвеждам. А надалеко бяха го мечти / унесли — в равни бащини му двори. П. П. Славейков. В далечна бран унесе участ цар и вожди. Н. Райнов. 4. Диал. Отмествам на страна нещо тежко. Унеси задницата на колата. унасям се, унеса се страд.
|