|
унèсен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от унеса. Учениците бяха унесени в работа. Те пишеха някакви знаци в тетрадките си. Ст. Ц. Даскалов. 2. Като прил. Който се намира в унес. Първите слънчеви зари проникнаха в стаята и удариха в лицето унесения студент. Вазов. Мяркат се, в утринна дрямка унесени, сини далечни гори. К. Христов.
|