|
унижàвам, -аш, несв.; унижà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Накърнявам, понижавам достойнството на някого. Върху мене се изсипваха цял куп обиди, които ме унижаваха и оскърбяваха. Елин Пелин. Стоян продължаваше да мълчи. Но той смътно чувствуваше, че тия люде искаха да го обидят, да го унижат. Дим. Талев. Лакейството унижава човека, то уронва човешкото достойнство. Влайков. унижавам се, унижа се страд.
|